2011 – 10 май – На стоп до манастир „Св. Атанасий“ (Златна ливада)
Прекрасен слънчев ден. Топлите майски лъчи още от сутринта нежно галиха лицата ни и усмихнато ни обещаваха прекрасен ден, в който да изпълним поставената си цел – манастира „Св. Атанасий“ край село Златна Ливада. Този манастир официално е признат за най-стария в Европа и тръпката да го посетим беше още по-голяма. Километрите до там бяха около 70, но индекса на живот в тези села през които трябваше да минем беше равен почти на нула, затова колкото по-рано тръгнехме толкова по-добре.
Отидохме на стопа в посока Поповица точно в 12:00, понеже преди това имахме ангажименти. Винаги се е случвало така че стопа до Поповица е мега тегав. Първо с една кола до Химик (разклона за Боянци), после с друга до Болярци (прекосихме цялото село пеш). Използвахме близостта на местния храм да го заснемем. След това стопа тръгна бързо и следващата кола ни закара на километър след Поповица в посока пътя за Чирпан. Там обаче закучихме яко и чак след около половин час ни взеха за Чирпан. Стопа тръгна на магия. След Чирпан още първата кола ни взе и ни закара до края на село Зетьово – старта за дългото ходене… От тук започна филма. От Зетьово изминахме 3 километра до разклона за село Златна Ливада, където всъщност бе манастира. Тръгнахме пеш за селото с надеждата по пътя някой да ни качи до селото.. Уви! Отсечка от 9 километра си я извървяхме като първите хора, а през цялото време минаха един камион, един бус и една кола със сръбска регистрация, които даже дадоха газ, минавайки покрай нас. Така в 5 часа бяхме в село Златна Ливада. Пресякохме го и след около още километър по черен път след селото стигнахме до манастира.
Вътре нямаше никой с изключение на пазача, който се оказа много добър човек, обясни ни за историята на манастира, за забележителностите в него, отвори ни храма, където се поклонихме пред образите на Спасителя, Св. Богородица и Св. Атанасий Александрийски, който преди 1668 години е бил тук и е построил обителта. Бяхме до аязмото, до постницата, където светият Александрийски патриарх се е молил, преди да поеме за Сердикийския събор. Много силно място. Изключително !!
Като видяхме часа обаче не ни стана много хубаво, защото беше 6 без 10. Пазача, чул недочул каза „Момчета има автобус в селото в 6 часа ако побързате ще го хванете“. Газ до селото, но там нямаше нищо. Забързахме ход на обратно и тръгнахме към разклона. Мисията да се приберем по светло из тия чукари и сукаци беше равна на нула. Около 7 без 15 бяхме на разклона. След секунди минаващ бус с възрастен чичо ни спря и ни закара до Зетьово.. Минахме инфарктната пуста отсечка. От там буквално със слизането ни качиха двам пичове с камионче, но нямахме избор и седнахме отзад в ремаркето.
Както и да е около 7 и 10 бяхме на околовръстното на Чирпан и вече шансовете да се приберем по светло не бяха равни на нула. След малко чакане, ни хвърлиха 2 километра напред до началото на Чирпан (до гробищата), където след минутки ни взеха за Патриарх Евтимово. Почти се свечеряваше, а колите бяха все по на рядко. Както и да е излезе ни късмета, и се прибрахме в Асеновград почти по тъмно, но изпълнени с благодарност към Св. Атанасий, който не позволи след това поклонение (което ни костваше около 25 километра пеш) да замръкнем по пътищата.
Между другото манастира е в един от 100-те туристически обекта и човека слага печати в храма. Пак смятам да ида живот и здраве.
