2011 – 28-20 май – Уикенд на старата за парапланеризъм над Добростан

Отдавна исках да закарам близнаците на палатки горе, защото рая е пълен. Дойде съботата и Ванко готов за подвизи ме забра от нас.

Стойчо снимаше фермерско предаване из китните села на Тракия и този път щеше да пропусне. Завалийката с тая работа младостта му мина през обектив.

След кратко три часово пазаруване и нагласяне, към 2 часа потеглихме нагоре. В нашата кола бяхме аз, Ванчо, Ивка и Валка, а в другата на Ваньо колеги от София.

Като стигнахме Добростан, вместо да свием към старта, драснахме през селото и по пътя за Марциганица до нашата любима чешма със сигурно най-сладката вода на света. Наляхме си 10 литра, събрахме дива мента, Джумито (на Ива кучето) цепна А.К.А. задоволи физиологичните си нужди из тревите и поехме към Старта.

Оставихме колите под нагорнището и се натоварихме буквално като магарета. Бяхме взели ядене и пиене все едно отивахме на едноседмичен банкет. Добре че се появиха и Апо, та качихме някой от нещата при него. Неговата кола явно е пригодена за такъв маршрут и направо фъркаше по баира.

И така в 15:30 бяхме на Добростан – старта на парапланеристите. От миналата година не бях ходил там на палатки и ми беше много яко.

От цялата компания никой не се бе качвал горе освен Ваньо и Ива (с които се качихме преди няколко седмици да видят мястото) и може да се каже че всички направо останаха очаровани и въхнаха от панорамата. То гледка и чудо. Приказка.

Разпънахме палатките, и се потопихме в насладата на китарка, биричка, скачащи кучета около нас, парапланеристи, въздух, Родопи. Пожелавам го на всеки. Невероятно е. Но и да знаете, че на това слънце се изгаря много, и който му е бяла кожата да му мисли.

Апо, Спас, Пецана, Ангел и другите парапланеристи тръгнаха към 6 часа. За съжаление нямаше да може да останат за вечерта. Нещо май не им беше ден, понеже само Апо успя да се вдигне по-нагоре а тандема, дори втория път се приземи съвсем близо до старта. Към 7 обаче пристигнаха още 2 коли народ – Диляна, Задо, Денито и други познати.

Време за скара. По-точно за плочка. Научих тоя трик от един стар планинар. Нареждат се три или четири камъка във форма на квадрат. Вътре в това пространство се пали огън, докато стане доста жар. Отгоре се слага тикла (във случая аз сложих тротоарна плочка), наредих върху нея дърва и запалих втори огън. Така огъня е и от горе и от долу. След като и горе се събра жар, сложих я под плочката и започнах с печенето. Никога няма да ядете по-вкусно печено месо. Самото месо пуска мазнина, която не изтича през процепите на скарата и не е пърлена директно от огън, а се вари в собствената си мазнина. Вярно, става по-бавно, но вкуса е уникален. Ха наздраве, то стана полунощ.

По някое време броя на бирите взе да обажда и като едни видни пенсии, наядени и напити решихме да отваряме спалните чували и да се гмуркаме в тях. Спахме на горния етаж на хижичката, която парапланеристите са направили горе. Много уютно място. Лека нощ.

Добро утро!! Друго е на планината. Спиш дълбоко, наспиваш се, пълниш се с въздух, а като станеш и видиш това поле, обляно от слънчеви лъчи между които се прокрадват мъгли, онемяваш. Времето напълно в тон с мястото където се намирахме беше много променливо – ту пече изгарящо слънце, ту мъгла обхване билата на Добростан и те обгръща пронизващ студ. Появиха се и хора – билкари, туристи. Времето на шишарките за боров мед бе настъпило. Предстоеше прекрасен ден, но Ваньо трябваше да ходи към София че беше на работа (Този чуден месец Май) и щем нещем трябваше да тръгваме.

Събрахме панаира, почистихме, изметохме и лека полека надолу. Точно в началото на баира бяха вело келешите – щяха да тестват маршрута за предстоящия фест на екстремните спортове на 18 юни. Бяха Трифон, Боята, Кирчо, Барана, Харито Спас – бая народ. Тръгнахме към селото по пътя срещнахме Младен, Ангата, Мариян. Днес щеше да е фул с хора горе.

В центъра на селото се забавихме малко, че на пичовете от София нещо им се беше прецакал акумулатора. Докато го оправяха се щракахме из къщите и чаршията. Дойдоха Герито и Жоро с още двама пича с цяло камионче с байкове и крила. Дето се вика тренировките за 18 ти започват с пълна сила. Миналата година имаше 60 70 участника на парафеста, но сега модулите са повече и предполагам че масовостта ще е поне трикратно повече.

Тръгнахме към града, оставихме Валка и Ива и с ДоУни отидохме да направим класиката в жанра – Тонито – 3 в 1, препечен хляб и лимонада. Направо рай. След това пълни с емоции и спомени се прибрахме по къщите с обещания да идем и на парафеста.