Строителството на моста до площад „Тракия“ в Асеновград
Първите публикации за въпросния мост срещаме през 1940 година. Гражданите на Асеновград чувствали голяма нужда от мост, който да свързва центъра на града с Пловдивското шосе и жп гарата.
Градът растял, а от там и нуждите на хората.
Във вестник „Родопско ехо“ от 27.09.1940 година четем: „… Левият устой за големият мост срещу площад „Тракия“* е вече забетониран. Днес се почва работа по изкопаване основите за десния устой за същия мост.
Едновременно с това се прави и едно малко продължение на крайбрежната лява стена на реката. Тази стена се изравнява със стената, съществуваща до общинската баня, и цели да запази квартала от наводнение“.
Големият мост, който е предназначен да свързва центъра на града с Пловдивското шосе и гарата се работи отново. Както е известно миналото лято (1942г.) се изкараха двата средни устоя. Сега се работи за направата на крайните два устоя, на левия и десния бряг на реката… Идното лято мостът ще бъде завършен“ – се посочва в пресата.
Общинският инж. Матей Матеев към средата на на 1940 година съобщава, че поради неблагоприятните условия за строеж, настъпили вследствие усложненото международно положение, изпълнението на по-важните благоустройствени мероприятия, замисляни от Общината, изглеждало проблематично. В резултат обаче на положените усилия от общинската управа по-голямата част от тия мероприятия ще могат да се осъществят още тази година. На първо място стои постройката на резервоар за 2000 куб. м. вода и новият мост, който предстои да се строи.
През 1943 година в Асеновград на посещение е министър Добри Божинов – за освещаване на финансовата палата. Той обещал да помогне за изграждането на моста.
Ето и някои цифри на изразходвани средства при строителството. В документите на Общината е записано: „За довършване на големия нов мост на пл. „Тракия“ са изразходвани:
– За бочарда на сводовете и челата 1500 куб м. по 65 лв = 975 000 лв.
– За каменната облицовка на стълбовете 150 куб. по 6000 лв = 180 000 лв. и устоите с гранит към 30 куб.
– За железен парапет по детайли 2800 кг. по 209 лв = 560 000 лв, павирането на моста е отделно. Необходимо е 1 865 000 лв., както и сметката за паважа, да се поеме от държавата в лицето на околийското инженерство.
За този мост Общината се задължава да извърши циментовата замазка на платното и изолацията му, което ще струва 200 000 лв.“
Довършителните работи на моста са продължили и през 1945 и 1946 година. За 1946 година е планирано окончателното завършване на моста с парапети. Размерите на моста са: дължина 70м, широчина 6 м, квадратурата на паважа е 400 кв. м.
И така мостът е факт. Независимо от буйните води на река Чая, той не е мръднал. Мостът е най-пряката и удобна връзка. И днес основният човешки поток минава през него.
––
* – днес площад „Акад. Николай Хайтов“
автор Иван Гащилов
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
