Как е построен мостът на „Кемера“ край пловдивското село Катуница

Точно коя е годината на строителството, не се знае. В легендата, предавана от поколение на поколение, се твърди, че това е станало през 1838-1842 г., когато е започнато шосето Пловдив – Цариград Мостът е построен от юговски майстори, начело с уста Дели Стоян Николов.

В онова размирно време, характерно с безброй разбойници, майсторите преспивали у свои близки в Станимака. Сутрин рано с 3-4 биволски коли отивали на работа и вечер късно се прибирали да пренощуват. Когато колите минавали през село Катуница, разлайвали кучетата и децата излизали да ги гледат. Това го разказвала баба Елена Петкова от Катуница, починала през 1938 г. на 105 г. С биволски коли превозвали и строителните материали.

Предполагаемата година на строителството е потвърдена от Софийския институт, изследвал хоросана, с който е построен мостът.

Тъй като в района почвата е песъчлива, за да захванат здраво основите, в тях е излято олово. Мостът е с два свода, в средата с кемер, откъдето местността започнала да се нарича Кемера“. Така здраво е направен, че до днес не е мръднал. През 1941 г. по него на два пъти преминала колона немски танкове без да му стане нищо.

Първоначално за парапет на моста служили дялани камъни, високи 0.80 м, вградени в моста на разстояние 1 м. След освобождението ни от турско робство камъните са махнати и на тяхно място е изграден тухлен парапет, отгоре покрит с циментова плоча. Размерите на моста са: дължина 40 м, ширина 3 м, височина 8 м, разтвореност на големия свод 9 м, а на малкия – 7 м. Сводовете са изградени с два венеца, като вторият е по-тесен. Мостът е леко прегърбен.

Една от легендите разказва, че за да стане здрав мостът, в основи те му са вградени стъпките на цял керван. Когато той минавал през реката на път за Чепеларе, керванджиите вика- ли „о-хо, о-хо“! Няколко дни след вграждането им керванджиите умрели и душите им всяка вечер ходели до Чепеларе и се връщали до река Марица. В деня на вграждането, когато се допре ухо до водата, се чуват виковете на керванджиите. Това продължава и до днес, разказват старите хора от село Катуница.

Финансирането на моста било извършено от населени ето на село Катуница и Асеновград.

Френският пътешественик д-р Ами Буе пише през 1838 г. „На една половина лефта от Филибе се минава за Станимака по един каменен мост с два свода, наречен „Кемер Кюпрю“. При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разкрива най-красивата гледка към пролома Станимака, един от най-живописните в Родопите“.

През турско до самия мост бил и бегликчийският харман на село Катуница, където събирали снопите от десятъка. Като съберели снопите от всички ниви, хващали млади хора от съседните села да ги овършеят на ангария. Едно лято прадядото на Тодор Аргиров (Митю) от Катуница работел на хармана Тук работели моми и момци от село Поповица Сред тях имало една красива мома, която Митю много харесвал, тя също го харесвала. Той бил гайдаджия. Бегликчията се помайтапил и казал: „Ако засвириш с гайдата и минеш по парапета на моста, ще ти дадем това красиво момиче за булка.“.

Митю, без да му мисли, надул гайдата и минал, скачайки от камък на камък, от единия до другия край на моста. Така спечелил облога. Някои твърдят, че случаят с облога е станал около 1910 г. А две години преди това Митю работел на чифлика на Лаут бей край Асеновград.

автор Иван Гащилов