Никола Колев (1924–2005 г.) – един от водещите български преводачи от френски език, родом от асеновградското село Тополово

Малко хора от нашия край знаят, че един от големите преводачи от френски език е тополовецът Никола Колев. Той е роден в село Тополово през 1923 г. Завършва основното си образование в родното село, а гимназиалното – в Асеновград. Участва в първата фаза на Втората световна война. През 1948 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След това започва работа в културни институции, свързани с книгите и изкуствата.

Първият му превод е книгата на Ромен Ролан „Музиканти на нашето време“. В нея е представена френската и немската музика в края на XIX и началото на XX век. След положителни рецензии от университетски преподаватели книгата излиза през 1960 г. в издателство „Наука и изкуство“, след което Никола Колев е регистриран като преводач.

Вторият му превод е романът „Президентът“ от Жорж Сименон. Следват „Зимна Венеция“, „Италианска пролет“ и „Гневен сезон“ от Еманюел Роблес, както и неговите пиеси „Монсерат“ и „Магелан“, поставяни на българската театрална сцена. По-късно превежда и по-теоретични произведения, сред които литературните студии на Андре Мороа, посветени на 22-ма френски писатели от XX век.

След 1960 г. Никола Колев живее и работи в Кърджали като юрисконсулт, адвокат и преводач. От 1 януари 1993 г. до 31 декември 1996 г. е окръжен прокурор на Кърджали. За него колегите му казват, че е бил много добре подготвен, честен и опитен професионалист. Дълги години е сътрудник на вестник „Нов живот“ – Кърджали, както и на някои централни вестници, в които публикува свои коментари и анализи за горещите точки по света. Бил е и заместник-председател на Дружеството на юристите в Кърджали.

Почива на 4 май 2005 г. Погребан е в родното си село Тополово.

автор д-р Иван Василев