„Гонда вода“ – вдъхновение или срам? Коментар от Костадин Буюклиев (2007 г.)

Сега на Гонда вода е пусто и тъжно. Няма спомен от онова, което е било.

През двадесетте години на миналия век тук, сред вековните борове, изниква първата сграда на профилакториум за лечение на болни от туберкулоза от Асеновград и околностите.

После се построяват още сгради, районът се огражда с бодлива тел и там са въдворени именити антифашисти. При строга полицейска охрана те прокарват пътя по Корудере. Обектът е водоснабден с изворна вода.

Още по-късно това красиво родопско кътче се превръща в пионерски лагер. Всяко лято близо 400 деца дишат кристалния въздух и бродят по родопските пътеки.

Сега на Гонда вода е пусто и тъжно. Постройките рухват една след друга. Дъждове и снегове рушат покриви и зидове. Крадци разграбват медните електроматериали от трансформатора. И само зелените борове, свидетели на човешката престъпност и безстопанственост, свеждат клони над сградите – от вдъхновение или от срам.