Карамфил и кучето Карабаш
Карамфил и кучето Карабаш. Да си овчар, особено в дивите райони над село Мугла не е никак лесна работа. Стадото, което Карамфил пасе наброява около 200 овце и без кучета-пазачи не може. Мечките и вълците тук не са рядкост, затова стадата трябва да са защитени.
Карабаш е на 8 години, Карамфил го е отгледал от бебе, давал му е мляко, после го е „зачислил“ към стадото. С Карабаш е и неговия син, който сега се „учи на занаят“, обикаляйки около стадото, умело насочвайки го сред безкрайните поляни. Карабаш е легнал гордо острани и се радва на своето поколение.
разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук
Карамфил често разговаря с минаващите от тук туристи и макар, че прекарва цялото лято в овчарниците в местност „Суват чешма“ не му е скучно.
– „Лани телевизияте дойде да ме снима“ – гордо сподели Карамфил, а Карабаш стои наперено до своя стопанин.
– Дай да те снимам, Карамфиле?
– Снимай, давай, ама кучето снимай. И стадото. Аз не съм важен. Те са важни, че няма ли ги, аз какво ще правя?
Кучето и овчаря. Две неразривно свързани неща.
ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка