Параклис „Св. Димитър“ в Асеновград, община Асеновград, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

Параклисът е изграден в началото на XVII век. За него споменава Йерусалимският патриарх Хрисант Нотарас през 1628 г. в своето описание на града, направено по пътя му към Бачковския манастир.

Параклисът е заварен и от пътешественика Евлия Челеби през 1669 г., който го определя като „чудесен и действен“.

Вероятно поради названието му „параклисът на скалата“, мнозина погрешно отъждествяват Бакуриановия „Свети Димитър“ с този параклис.

Параклисът е еднокорабна, едноабсидна постройка с несиметрично разположена олтарна абсида, обусловена от особеностите на скалния терен, върху който е изграден. От север и изток храмът е долепен непосредствено до скалата, която е неразделна част от неговата архитектурна среда.

Преди няколко години параклисът претърпя основен ремонт, който бе крайно необходим предвид силно влошеното състояние, в което се намираше дотогава.

Сградата е без нартекс, а входът се намира от южната страна, където е оформена малка бетонна площадка. На юг около параклиса има и заравнено пространство, оградено с каменен зид.

Северната стена не е измазана и разкрива оригиналната каменна зидария. От тази страна са разположени и две малки прозорчета, които осигуряват почти цялото естествено осветление на вътрешността. В предната част на северната стена личат следи от старо срутване, впоследствие възстановено с тухли, които ясно се открояват на фона на стария каменен градеж.

Параклисът „Св. Димитър“ е сред най-необичайните по своята архитектура храмове в Асеновград и околностите. Изникнал сякаш от самата скала, той стои като безмълвен свидетел на богатото историческо и духовно наследство на града.