За един родопски пътепис от 1894 г.
Четейки стари материали за Родопите, винаги намирам нещо интересно, което съпоставям с настоящето.
Този пътепис, случил се през месец ноември 1894 г. е кръстен „Едно изгубвание въ Родопитъ“. Изключително интересен с няколко описания, касаещи райони в община Асеновград.
От първо лице, историята се разказва от пътешественик, доктор, наречен само Щ. и горски стражар на име Тачо. С конете си те предприемат преход от Станимака (Асеновград) през Чаушово (Добростан) до село Ер-Кюприя (Мостово), където да са арбитраж в някакво мирско дело. Не знаят пътя и разчитат на указания на местни хора. От Чаушово обаче, вместо да хванат към орешецките мандри, поемат към днешната местност Марциганица, за да слязат до река Сушица.
Вали сняг и две денонощия те се лутат по този пресечен район, без изход. Най-накрая тръгват срещу течението на реката и достигат Ер-Кюприя, на ръба на силите си.
Който е ходил в района на Сушица, знае.
Интересните неща, които преди 129 години авторът ни представя са:
1. Днешните масиви Безово и Гонда вода са наречени съответно „Брезовица“ и „Гондовица“
2. Добростан е населен изцяло с българи
3. Границата с Турция преминава през рида Каракулас, а село Хамбар-дере например е отбелязано като намиращо се в Турция.
4. До днес има ясна различимост между турското и българо-мохамеданското население отвъд билото на Арпа гидик (между Бекировия хан и Аква тепе). Селата Бор, Изворово, Три Могили, Узуново, Жълт камък, както и прилежащите им махали са били в територията на Турция. Останалите села в района Мостово, Ряката, Врата, Сини връх, са попадали в територията на България.
В годините между 1878 и 1912 г. следствие на поколенческа интуитивност, всяка от етническите групи е намерила своето място. Селата, западно от Арпа гидик не са знаели турски език и макар изповядващи ислям, са преминали и са се заселили на българска територия.
5. „Хош гелдиниз ефендилер“ – у жителите на Ер-Кюприя турский язикъ не отива по нататъкъ – почна се разговора на български язикъ“.
6. Мостовци са били изключително ревностни мюсюлмани. В селото е нямало нито алкохол, нито цигари. Езикът, на който са говорили е бил старинен, български с невероятна чистота и напевност.
Миналото на Родопите е много динамично като процеси и е трудно да се проследят миграционните вълни. Въпреки това, най-твърдата основа за изучаване на историята на населените места, макар и ненаписана са езикът, топонимите и песните. Няма по-сигурен начин да научите почти всичко за живота тук през вековете на база именно на тези три неща. Те са онзи светилник, чиито пламък мъждука, но дава светлинката, която показва буквите на историята.