Септемврийските ми четива
Част от септемврийските ми четива. Някои неангажиращи, други провокиращи, но във всяко от тях може да се открие удоволствието от четенето.
Трудно ме разбира Марийчето, когато на въпроса ѝ: „Тате, а ти защо четеш, без някой да те кара?“, отговоря: „Защото обичам да чета, рожбо“.
Така е с новите поколения. Зор им е четенето.
Останалата част от книгите, които през лятото и ранната есен имах възможност да прочета. Всяка интересна по свой начин. Поредицата за различните страни беше много интересна. Има около десетина оставащи книги от нея.
Третата от общо четири книги на Стойчо Керев, които чета. Предните две не ме впечатлиха, тази ми хареса. Много интересно съдържание, с изключение на една-две глави, в които има откровени дивотии.
„Жените на руските владетели“ също много ми хареса. В нея има различни контрасти на поведение. От разгулното до скромното. От бохемското до къщовническото.
Книгата за Антарктика е много сериозно четиво, богато илюстрирано със схеми и документи.











