ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Планината и хоратаРодопско дълголетие

Асеновградската столетница Василка Арабова

Василка Петрова Арабова е родена на 15 януари 1905 г. (по Васильовден) в село Мъклен, Серско, в Егейска Македония, в бедно земеделско семейство. Преживява и помни четири войни – Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

По Петровден през 1913 г., когато е едва на 8 години, семейството ѝ е прокудено от Македония. Заедно със сестра си Тодора Алексиева тръгва пеша и през Неврокоп, Добринище, Велинград, Батак и Пещера пристига в Станимака.

Майка ѝ Гергана е пленена от гърците на хармана, а баща ѝ Петър по това време е отишъл до селото за хляб. Той успява да се спаси благодарение на свой гръцки приятел, който го предупреждава да бяга през нивите и да каже на хората да се приберат в селото, защото през нощта то ще бъде опожарено. Петър взема едно магаре от брат си и настанява двете по-малки деца в дисагите. Гергана е освободена и успява да догони бягащите, тъй като те почивали по пътя. Останалите пленени били заклани.

През януари 1914 г. Гергана почива и децата остават на произвола на съдбата. Налага им се да работят, за да осигурят прехраната си. Василка е неграмотна, но притежава изключителна памет. Още от малка усвоява уменията да преде, тъче, плете и шие на машина.

На 17-годишна възраст се омъжва за Кирил, родом от село Скрижово, Драмско. Семейството му се е заселило в село Генералово, Свиленградско. По-късно, докато работи с децата си и ниже тютюн, често им повтаря, че когато пораснат, ще ги заведе в Станимака (Асеновград). Желанието ѝ се сбъдва.

Василка Петрова Арабова е изкусна тъкачка. Изработва множество чаршафи и черги, които подарява на 17 Божи храма – църкви, параклиси и манастири.

Ражда седем деца – шест момичета и едно момче. Три от дъщерите ѝ умират, а три израстват.

На 15 януари 2005 г. Василка Петрова Арабова отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод получава поздравления от близки и роднини по телефона, картички и колети, както и специална телеграма от президента на Република България Георги Първанов.

В края на живота си живее при голямата си дъщеря Нада на улица „Конушка“ № 14. Има осем внуци, 13 правнуци и две праправнучки.