Спомени на д-р Павел Тагаров от концлагера „Гонда вода“ в планината над Асеновград

В началото на 1941 г. е създаден концлагерът „Гонда вода“ в Асеновградско. През него преминават много български лекари антифашисти. Един от тях е и д-р Павел Тагаров.

Той е роден на 10 октомври 1892 г. в с. Славяново, Хасковско. Завършва медицина в град Грац, Австрия, през 1928 г. Работи като участъков лекар в Хасковските минерални бани и има частна практика в Хасково. Подпомага партизанското движение с пари, медикаменти и превързочни материали. Лекува и нелегални дейци. Заради тази си дейност през февруари 1941 г. д-р Тагаров е арестуван и изпратен в концлагера „Гонда вода“.

В спомените си той разказва за живота в лагера:

„Бяхме настанени в дървени бараки… Режимът беше непоносим. Писма не получавахме, нито можехме да изпращаме. Храната беше много слаба. В скоро време се свързахме с горкия надзирател Георги Ахчийски. Той започна да ни донася вестници и писма от близките ни. С това се сложи край на нашата изолация.“

В началото на октомври 1941 г. в „Гонда вода“ от други лагери са преместени лекарите д-р Асен Танев, д-р Георги Узунов, д-р Петър Пачев, д-р Константин Куситасев, д-р Александър Георгиев и други. Те преглеждат заболелите си другари и системно провеждат профилактични прегледи. Въвеждат редица строги санитарни правила. Със съдействието на кмета на Асеновград Матей Матеев е построена баня. Всеки новопристигнал концлагерист е трябвало да се изкъпе, дрехите му да бъдат изварени и едва след това да бъде настанен в спалните помещения.

В лагера д-р Тагаров се разболява тежко. Свалят го с муле до Асеновград и го настаняват в една училищна стая. За него се застъпват кметът на града, директорът на банката и един свещеник. Благодарение на тях той е изпратен на лечение в Пловдив, придружен от фелдшер и полицай. Настанен е в Католическата болница, където е приет от д-р Груев с диагноза „Петнист тиф“. Благодарение на положените медицински грижи д-р Тагаров оздравява, след което продължава антифашистката си дейност.

След 1945 г. е пълномощен министър в Полша, а впоследствие е посланик в Албания и Австрия. През 1967 г. е удостоен със званието „Народен лекар“. Почива на 6 март 1977 г.

От 1979 г. Хасковската първостепенна окръжна болница носи неговото име – „Д-р Павел Тагаров“.