Пехливанските борби в Асеновград за Трифон Зарезан
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
В Асеновград съществува една традиция, която може би е единствена в България.
Началото на т. нар. „мазни“ борби (yağlı güreş) или както ние ги наричаме „пехливански“, от (pehlevān – герой) води своето начало повече от 600 години назад във времето. Легендата е много интересна и искам да ви я разкажа.
През 1347 г. султанът обикалял империята с 40 от най-добрите си бойци. Двама братя – Селим и Али започнали да се бият за удоволствие. Те били толкова добри, че започнало да се стъмва, а никой не искал да отстъпи. Братята се борили цяла нощ и в крайна сметка умрели от изтощение. На сутринта приятелите им ги погребали под една смокиня.
2012 – 01 февруари – Пехливански борби за Трифон Зарезан в Асеновград (галерия)
Години по-късно, когато армията се завръща от победоносните си ходове на север, войниците с удивление установяват, че под дървото са бликнали 40 извора. Нарекли мястото Къркпънар – гробището на пехливаните. Днес тази поляна остава в границите на село Самона, Гърция. Легендата разказва, че така се поставило началото на пехливанските борби.
След Балканската и Първата световна война борбите Къркпънар се организират в местността „Вирантекке“ на пътя между Одрин и Мустафа паша (Свиленград). След основаването на Република Турция през 1924 год. борбите започват да се организират в местността „Сарайичи“ в Одрин.
Мазните борби продължават една седмица и се провеждат в края на юни и началото на юли. На победителя в най-тежката категория се връчва престижната титла „башпехливан“ и златен пояс, който той има право да носи до следващото издание на надпреварата.
2013 – 1 февруари – Пехливански борби за Трифон Зарезан в Асеновград (галерия)
През 2010 г. „Пехливанските борби Къркпънар“ са включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство.
––––––
Пехливанските борби в България са били широко разпространени до към средата на миналия век. В последствие, поради идеологически и естетически причини са забранени от тогавашната власт. Към днешна дата на много места в България тази традиция е възстановена.
В последните десетилетия, пехливанските борби се възраждат сред мюсюлманското население в Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско. Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите, основно сред помашките общности там.
Интересното и уникално за Асеновград, е че тези традиционни борби се провеждат не в контекста на празник на мюсюлманска общност, а в рамките на християнски празник и то на виното (алкохолът е забранен в исляма). Отликата от класическите мазни борби е и това, че борците не мажат телата си с мазнина преди схватките.
Трифон Зарезан“ като неразвита част от туризма в Асеновград
Празнуването на Трифон Зарезан (1 февруари) събира в себе си много вярвания, практики и традиции. Многократно съм писал за липсата на идеи, относно представянето на Асеновград в една интересна и привлекателна светлина. Този празник има всички условия да се превърне в част от това представяне и да избяга от своите рамки.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
