Свещениците в асеновградския храм „Св. Троица“

На 1 януари 1908 година Ной Ангелов станал свещеник в храма. Както пише в своята книга „Протойерей Ной Ангелов“ Георги Пенчев енорията на „Св. Троица“ изобщо не била малка, но в по-голямата си част тя била прогръцки настроена. След първите служби на български език на свещеник Ной, много голяма част от енориашите отивали да се черкуват в гръцките храмове, който се намирали доста далеч. Макар и няколко години след т. нар. „гръцки погром“ от 1906 година влиянието на гръцкото духовенство било все още достатъчно силно. С огромен авторитет се ползвал един от най-крайните фанариотски духовници – Калиник, който гърците приемали и като техен архиерейски наместник.

И така в този оспорван между българи и гърци храм в началните месеци на служението на свещеник Ной Ангелов богослуженията преминавали при изключително малка посещаемост. В църквата ходили само стари жени, които не можели да идат по-далече или пък тези които отивали там всячески се стремели да изолират свещеника. Както Пенчев пише енориашите отказвали да приемат от отец Ной нафора, защото по този начин те трябвало да му целуват ръката, а те не искали никакво съприкосновение с него. Обикновено се изчаквало той да остави съда с нафората и тогава отивали да си вземат. Той бил възприеман като опасен за гръцката идея в Станимака човек.

Протойерей Ной Ангелов обаче ни най-малко не се смутил от тези действия на енориашите си и продължил да служи както в началото – не на църковнославянски, а на български език, като след всяко богослужение произнасял проповеди. Резултатите разбира се не закъснели. Много скоро болшинството от енориашите, доскоро ходили в други храмове се завърнали в енорийския си храм. Освен това интереса се засилил дотолкова, че в „Св. Троица“ започнали да прииждат богомолци от други храмове, дори и от близките села. Репутацията на отец Ной нараснала неимоверно. Всичко го обичали и уважавали, дори между хората тръгнал, както споменава Пенчев, слух че е светец.