2016 – 04 септември – Изкачване на връх Попа край хижа Марциганица
Време беше за една наистина лежерна разходка, с която да уплътним неделния следобед. Както неведнъж съм твърдял, едно от най-хубавите неща в нашата община са природните дадености и възможностите за туризъм в планината. Решиш ли, само след час може да на кота от над 1000 м надморска височина и да се наслаждаваш на чистия въздух сред гъстите гори.
От хижа Марциганица се хваща пътека, която започва точно пред входа на хижата и е указана с многобройни указателни табели, които водят до хижа Пашалийца. Странна ирония, при положение, че и двете хижи не работят, имената им гордо красят де що има табели из горите.
След стотина метра излизате на поляна, а в дясно от пътеката има неголям дървен кръст, от който започва пътека, която след 20-тина метра ви извежда на обезопасена панорамна площадка с гледка към Мостовска сушица и връх Дурада. Тук набрах и няколко сърнелки. Налюбувахме се на гледката и със спокойно темпо, небързайки за никъде продължихме нататък.
След още около 500 м се минава пред новопостроения бъдещ туристически център, който е над входа за пещера „Добростански бисер“, или както е позната на местните – „Ахметьова дупка“. Районът тук е изключително богат на пещери, и неслучайно спелеолозите постоянно откриват нови. Само преди няколко месеца бе премиерното влизане в пещера, наречена „Добростански снежник“. Мястото е предпочитано за различни експедиции и тренировъчни лагери от много спелеолози. В тези почивни дни момчетата и момичетата от спелео клуб „Пълдин“ бяха на палатки в района.
От тук до полянката пред връх Попа са около 300 м. Има кът за отдих, отстрани на който продължава пътеката за местността Сливово, село Югово и хижа Пашалийца. Решихме, че ще отдъхнем след като изкачим върха и поехме нагоре.
До самата площадка на върха води много добре изразена пътека. На моменти тя е доста стъмна, но като цяло е преодолима от всеки и е с обща дължина около 150 м. От върха се открива невероятна 360 градусова панорама. Трябва да сте особено предпазливи, понеже от едната страна има сериозен отвес и не е добре да се ходи близо до ръба. Като цяло обаче има широко пространство и може спокойно да се снима, да се разглежда и като цяло да се стои безопасно. Постояхме десетина минутки, след което слязохме до масата, хапнахме, постояхме около половин час и потеглихме обратно към хижата, като по пътя набрах още няколко прекрасни сърнелки.
Хубава, достъпна за всеки тричасова разходка, като ходенето до връх Попа е около 40 минути много спокойно темпо. Панорамната площадка, съвсем скоро ще я презентирам по-сериозно, защото с отварянето на пещерата, хората трябва да бъдат изкушени с повече опции за разходка и хубави гледки в района.


