Последни църковни борби в Станимашко – Никола Филипов
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
През ноември 1924 година приключва преселването на бежанци от Македония и Тракия в квартал Горни Воден. В края на годината, след заминаването за Гърция на старото гъркоманско население тук има 1585 жители, съставляващи 330 домакинства, преселници от над 30 села и градове, останали под гръцка власт.
Описание на Станимака от руски офицер през 1878 г
В една своя статия във вестник „Вестител“ относно стенописите в горниводенските параклиси и църкви, г-н Теодор Пеев пише:
“ … някой още по-грижовен патриот, неграмотно е нанесъл с бяла боя върху гръцките имена на светците своя вариант… Къде е бил свещеникът, селският даскал или горниводенската интелигенция, не се знае.
Но това не е толкова фатално и не толкова героично, защото е станало най-вероятно след изселването на гърците от селото. По същия начин са сменени почти всички надписи на иконите и стенописите във всички горниводенски църкви и параклиси“.
Археологически разкопки край Горни Воден – Росица Морева
Въпроса за подмяната на гръцките надписи с български в църквата и параклисите на кв. Горни Воден съм изследвал и описал в книгата си „Воден през вековете“ и тук искам да дам някои разяснения.
Новодошлите в Горни Воден бежанци заварили по училището и църквата надписи с едри гръцки букви. Имайки предвид, че по родните им места в Македония и Тракия гърците са заменили всички църковнославянски надписи с гръцки и не са оставили дори надгробни плочи с български надпис, те искали от свещеника замяна на надписите с български. Това продължавало десетина години, но свещеникът се противопоставял, защото храмът се издържал благодарение на посещаващите го гръкомани.
В онези години обаче, новозаселилите се бежанци не са могли да търпят повече гръцките надписи и през февруари 1936 г. изпращат Изложение до Пловдивския митрополит Максим, до Светия Синод и до Околийския управител, подкрепено с подписи на 192 глави на семейства. В него авторите на писмото „от името на 280 семейства от Македония и Тракия“ пишат:“ Нашето религиозно чувство се смущава, когато в божия храм, място за молитва, отдих и национално единение ние виждаме гръцко писмо и гръцки икони, когато на нашите братя, които оставихме в Тракия и Македония не се позволява да се наричат даже българи, камо ли да говорят и се молят на свой език.
Любен Каравелов в Горни Воден – Никола Филипов
Ние не посещаваме църквата само заради гръцките надписи и икони, които за нас са олицетворение за нещастната ни съдба и тази на цяла България”
След това описват как от единадесет години поставят въпроса, но свещеник Златан Тодоров им отговарял: „Каква е разликата между българи и гърци и по-добре би било да си бяхте останали там… аз живея изключително с приходите, които ми оставят гърците богомолци и гърци поклонници, идващи от цяла България, тъй като те тук намират свой храм, свое отечество…“По-надолу изложението продължава:
“ … ние смятаме, че за да посещаваме храма, същият трябва да бъде БЪЛГАРСКИ, с български икони и надписи…. . . Ние заради родните български църкви, родното българско писмо, родната българска реч напуснахме нашите родни огнища, които по злата участ на съдбата останаха в чужди ръце. . . За нас, изгнаници българи, в нашето бежанско село . . . е несъвместимо с разбиранията ни и нашето историческо минало и традиция храма божий да носи гръцки надписи и гръцки икони в собствената ни църква…“ и т.н.
Но… години минават, а надписите си стоят.На 22 май 1941 г. с подписите на около петдесет души е изпратено ново Изложение, в което четем:„. . . Дали така бе с българските църкви и параклиси в поробените български земи – Македония, Тракия и Западните покрайнини? Не! Известно Ви е Ваше високопреосвещенство, че за едно българско име написано на надгробен кръст се пращаха на заточение наши братя и биваха подлагани на инквизиторски мъки.
Воденски манастир „Св. Кирик“ – Никола Филипов
На 24 май 1940 г. вместо подходящо слово в църквата за Кирил и Методий, няколко гъркини му платили и го извели в един параклис извън селото…“
На 15 юли 1941 г. подобно писмо-протест изпраща и македонското благотворително братство „Апостол войвода“.
Действително веднага след нахлуването на гръцката армия в населените с българско население територии на Егейска Македония и Беломорска Тракия биват унищожени всякакви надписи на църковнославянски или български език – в църкви, параклиси, гробища, манастири… На хората им се забранява да говорят майчиния си език дори у дома, гръцки шпиони слухтят под прозорците…
Шест хиляди гръцки андарти са назначени да следят това население и за най-малкото отклонение – изследваш безследно!
Божие наказание след кражба на икони в храм „Успение Богородично“ (Златна ябълка) в Горни Воден
На поп Лазар в с. Постол (сега Паля Пела) например, гръцкият андартин забива нож в гърба му на връх Великден само задето си позволил да произнесе на български думите „Христос Воскресе!“ Издевателствата над българското население в земите под гръцка власт са неописуеми.
С писмо 8699/17.10.1941 г. новият пловдивски митрополит Кирил (същият, който сетне е избран за патриарх) нарежда надписите да бъдат заменени, а свещеникът да живее в селото.
Няколко месеца по-късно обаче горниводенци разбират, че с писмо от свещеника, митрополит Кирил е бил заблуден, че предписанията му са изпълнени и всичко е наред.
За произхода на името Горни Воден – Никола Филипов
В края на 1941 г. 27 души, начело с учителя Момчил Стоев, се заемат сериозно с въпроса за гръцките надписи. Художник – иконописец Николай Ростовцев, като председател на комисия, взема средно становище – нещо да остане, нещо да се замени, защото имало иконописни творби от 17 и 18 век.
На 25 юни 1942 г. митрополит Кирил нарежда незабавно да се заменят всички гръцки надписи с български.
През юли 1942 г. църковното настоятелство възлага на Иван Константинов Шикеров от Асеновград да замени гръцките надписи на всички икони в църквата за девет хиляди тогавашни лева и в параклисите за още десет. Според сметко-разписките, с които му е плащал касиерът Тодор Мавров (Чауша), освен тези деветнадесет хиляди лева на същия са заплатени още седем хиляди за боядисване, шест хиляди за възобновяване на 67 икони и три хиляди и петстотин лева за закриване външните надписи на камбанарията. Въпросът приключва едва на 29 септември 1942 г. след близо двадесет годишна борба.
Скален надпис „Станимашко ловно дружество – Сокол“ над Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“
Местното вече, бежанско население започва да посещава масово църквата като своя родна, българска…
(снимка храм „Успение Богородично“ Златна ябълка в Горни Воден)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
