SOS за крепостта Воден – Никола Филипов
Във връзка с отпечатването на книгата ми за историята на Горни и Долни Воден и манастира „Свети Кирик“ наскоро посетих останките от замъка на основателя на Бачковския манастир, главнокомандващия западните византийски войски Григорий Бакуриани.
Този замък е бил построен върху основите на антична византийска крепост, опасваща височината „Свети Димитър“, 300-400 метра южно от Горни Воден по пътя за „Свети Кирик“ на площ от около 15 декара. Археологическите проучвания, които бяха извършени от 1976 до 1978 година под ръководството на тогавашния директор на Асеновградския музей Росица Морева доказаха една многовековна и богата история на тази крепост.
Разкрити бяха два културни пласта – единият от периода ІХ-ХІІІ век и другият, по-стар – от V-VІ век. Открити бяха голяма част от крепостните стени с обща дължина около 450 метра, четири отбранителни кули, основите на църква, на жилища и т. н.
Намерени бяха десетки монети, между които и две златни от император Юстиниан (527-567 г.). Голяма част от археологическите находки са все още необработени и непубликувани и се намират в хранилището на музея.
При моето посещение на крепостта обаче бях потресен от картината, която заварих. На много места и особено покрай шосето за манастира е продължило рушенето на крепостните стени с цел изземване на камъни за безплатен строителен материал. За подновяване на параклиса „Свети Димитър“ (построен през 1864 г. по средата на крепостната площадка) и за ограждането му вероятно също са изкъртвани камъни от крепостта. Оградата на параклиса е нарушила някои от откритите от археолозите зидове. Там, където все още има останки, най-отгоре стоят остатъци от античния розов хоросан, почистван при изваждането на камъните. Край шосето на няколко места бяха струпани грамади от камъни, подготвени за натоварване на камиони. Седмица след това те бяха вече изчезнали неизвестно за чий строеж, за да се подготвят след това евентуално нови такива.
За видяното кощунство алармирах музея в Асеновград и някои други инстанции. Това обаче ми се струва недостатъчно и случаят трябва да получи по-широка гласност и разбиране.
В България не се срещат толкова често средновековни и антични крепости, че да бъдат унищожавани така безотговорно. В която и да било цивилизована страна, тя би била укрепена с един-два реда циментирана зидария. Пространството около нея би било оградено, а надписи и указателни табелки край шосето биха информирали за нейната история.
Необходимо е час по-скоро съответните органи да вземат мерки за укрепване и запазване поне това, което все още е останало! Да се поставят указателни табелки по пътя за манастира „Св. Кирик“, за да се информират минаващите каква старина е имало там!
(статията е писана преди повече от 10 години)
