Войводата от село Сив кладенец

Как да обясниш на тези, които днес говорят за памет, за герои, за българщина, когато за голяма част от самите тях това са само думи. Думи, незначещи нищо. Но тези думи ги е имало изпълнени със съдържание и смисъл. Какви хора са живели и са бранели майка България. 

Едно животоописание, което Атанас Бабриков пише през 1968 г.

„Малко е трудно да се свърже сегашното му старческо сладкодумие и тези благи очи с разказите за някогашния буен и смел войвода Стойчо Дачев. 

В родното му село Сив кладенец (до 1934 г. Гьокче бунар), Кърджалийски окръг, името му се споменава всякога, когато става реч за борбите на българите от бившата Ивайловградска околия за освобождение. Още през 1902 г., когато била създадена революционната организация на тракийци и македонци, останали по силата на Берлинския договор в пределите на Османската империя, Стойчо Дачев заедно с Александър Александров били определени за воеводи на селата Одринци и Сив кладенец. 

Много подвизи и жестокости с видели тези очи по време на дългия си живот този някогашен войвода. През 1913 г. аскер и башибозук обградили Сив кладенец, заключили българите в църквата и я запалили… Ала свободата изгряла. И от пепелищата се възродило ново село. Появили се пак църква, училище, читалище. 

Разказите на 95-годишния Стойчо Дачев са извори на родолюбие. Целият му живот е пример аз всеотдайна и предана обич към родината“. 

––-

Днес село Сив кладенец е почти напълно обезлюдено. Храмът е с рухнал покрив, а повечето къщи са непригодни за живеене. Там, където е имало живот и пориви за напредък и развитие, днес ги няма…