„През сито и решето“ – изповедта на Николай Хайтов

Не бях чел „През сито и решето“ досега, въпреки че съм минал през почти цялото творчество на Николай Хайтов. Това е последната му книга – своеобразна изповед за живота му.

Хайтов е бил изключително чепат човек с труден характер. Винаги е стъпвал върху личното си убеждение за собствената си правота и именно това често го е вкарвало в конфликти. Почти през целия си живот е попадал в ситуации, в които е трябвало да отстоява и буквално да „изковава“ правото си.

Прочетох книгата буквално за няколко дни. Все си казвах „още една страница“, после още една, и още една. Неподправеният стил на Хайтов ясно личи и в тези негови последни редове – също толкова въздействащ и запленяващ, както винаги.

Макар че в тази книга липсват познатите му герои като Хасан Мешев или Караиван, разкритията в нея не са по-малко силни. Тук главният герой е самият Николай Хайтов – откровен, непримирим и верен на себе си до край.

Последната дума в тези 460 страници е „Край“.
Край за книгата, но не и за усещането за този родопчанин и мой любим автор.