Връх Алексица в Същинска Средна гора – 1536 м.
Връх Алексица се намира между връх Фенера и хижа „Чивира“. До върха водят ясни трасета на почвени пътища. Самото било на върха е голо и той е лесно разпознаваем. Идвайки от връх Фенера или от хижа Чивира, трябва да свърнете на юг, защото самият връх се намира встрани от маршрута.
На самият връх има и скално светилище. Светилището е открито през лятото на 2013 г. при обход в билната част на Същинска средна гора от археологически екип ръководен от българския археолог доц. д-р Иван Христов. Култовото място е поредното скално светилище използвано от древните траки и маркира западната периферия на големия високопланински култов комплекс с център връх Кози Грамади.
Археологическият обект представлява скална кулминация разположена върху сравнително равното било на планината на запад от връх Фенера . Връх Алексица е сред планинските върхове на Средна гора, които ясно се очертават и дават възможност за наблюдение от десетки километри. Според доц. Христов новооткритият обект е безспорно култов предвид липсата на открити селища в тази част на планината и агресивната климатична среда. По същество той маркира и пределната надморска височина в Планинска Тракия на разположение на светилища.
Под термина светилище доц. Христов разглежда пространство, предназначено за почитане на една или повече космологични сили. То е отделено от заобикалящия го свят и там се събират членовете на култови общества с цел извършването на лични или колективни обреди пред определен ритуален фокус. Според доц. Христов обектът спада към определена категорията светилища на планински върхове в тази част на Средна гора с преобладаваща скална основа.
В източната част на връх Алексица около група скали екипът археолози ръководени от доц. Христов открива струпване на керамични фрагменти ръчно изработени съдове. Керамичните фрагменти са открити силно раздробени на повърхността в диаметър 3 m. Учените предполагат, че вероятно тяхното количество в миналото е било ограничено поради факта, че по склоновете на Алексица не са открити други керамични фрагменти. Керамиката се отличава със силно измит повърхностен слой, сиво-кафяв цвят на повърхността след изпичане и едри и дребни пясъчни частици в глината. Неравномерният цвят на лома свидетелства за кратковременно открито опалване.
Преобладаващи са фрагментите от дебелостенни съдове. Украсата е предствена от релефна лента с прищипвания или коси насечени черти.
Според оформянето на релефните елементи археолозите ги определят като характерни най-общо за периода VI–IV век пр. Хр. Разтрошаването на керамични съдове и затрупването им с дребни камъни и късове скала е регистрирано и при другите древнотракийски светилища в района на връх Кози грамади. Доц. Христов отбелязва, че тази практиката се повтаря и при цялостно проученото светилище на връх Кози грамади от VІІІ в. пр. Хр. до ІV в. пр. Хр.6; при връх Сборови грамади; връх Фенер; връх Гидика (1044 м. н.в.), както и по-ниско разположените върхове Марков камък, Каменица и Елдермен (землище на село Старосел, община Хисаря). Голямата концентрация на култови паметници около връх Кози грамади, чийто елемент е обекта на връх Алексица обяснява защо през ІV в. пр. Хр. в югоизточното подножие на Кози грамади е построена одриска владетелска резиденция.
Нейното изграждане е било съобразено с вече утвърдения култ към скалата и респективно планината в зона която доц. Христов нарича „Свещената планина на одрисите“. Доц. Христов отбелязва, че коментираната зона е най-наситената с култови обекти област на Средна гора, където разстоянието между светилищата по въздушна линия е средно 1 km, според Христов, който и да е бил владетеля използвал удобствата на укрепената резиденция определено сред неговите задължения е било да осъществява връзката между простосмъртните и боговете в духа на запазените писмени сведения на Атеней, който припомня сведенията на Теопомп за историята на Филип Македонски.
Наименованието на връх Алексица е познат и под формата Алесица и според преданията, запазени в Старосел, носи името си от Алес или Александър. Според доц. Христов скритият митичен герой зад името на върха е „стар генерал, войвода или цар“. Христов допуска, макар и в сферата на свърхинтерпретацията, че името на средногорския връх е свързано с Александър Македонски.
Тази хипотеза той обяснява с дълготрайното запазване на историческия мит за Александър Македонски, който е известен още от Елинистическата епоха. С посредничеството на историографията, на реторически съчинения и устни предания сюжетът на този мит преминава в романа за Александър и влиза в средновековния фолклор. Впоследствие романтичната традиция се предава в гръцки и български народни песни и в други жанрове на средновековната народна литература. Александър и неговият кон Буцефал изграждат типологична жанрова система, която е характерна за българските юнашки народни песни. В епохата на християнството, след IХ в. в българския фолклор ни се наблюдава симбиоза между образа на Александър Македонски, съхранен в народната памет, и свети Георги Победоносец.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
