26-те Зографски мъченици – български героизъм седем века назад във времето

В края на XIII в. император Михаил Палеолог поискал уния (съюз) от Рим. През 1274 г. в Лион бил подписан документ, който признавал духовната власт на папата.Този акт бил обект на огромна съпротива, особено от страна на духовенството. Независимо от това, императорът наел изгонени рицари от Палестина, които да наложат със силата на огъня и меча решението за уния.

Стигнали и до Света гора. В много от манастирите унията била призната. Наближили и нашия манастир „Св. Георги“. Игуменът Тома разпоредил на монасите да се скрият в намиращите се в планината скитове и пещери.

Сам той с още 21 монаси и 4 миряни се залостили в кула, намираща се в двора на светата обител. Дошли латинците и призовали монасите да се подчинят на решението за уния. Оставайки верни на духовните принципи на Православието, монасите твърдо отказали, след което кулата била подпалена.

Така 21 от монасите и 4 поклонници изгорели като факли. От кулата, завърналите се братя извадили жив само клисарят Партений, който разказал всичко. След месец, той починал от раните си.

През 1873 г. се наложило кулата да бъде съборена, защото имало опасност тя да се срути. На нейно място било решено да бъде поставен паметник на мъчениците. В деня преди освещаването на паметника започнало всенощно бдение. Монасите и поклонниците станали свидетели на необяснимо явление. Сякаш огнен стълб се появил над съборния храм в манастира, а след това се преместил към мястото на паметника. Бавно започнал да се изтегля към небето и придобил формата на венец. Венец, който да увенчае мъченическия подвиг на монасите.

Днес, 10 октомври, Православната църква почита паметта на 26-те Зографски мъченици. Ето какви достойни българи е родила нашата земя още преди повече от седем века. Непреклоними, решителни и жертвоготовни.