Помашките общности в България – жертва на национална немарливост

Имам много приятели в помашките общности. Тези, които са наричани „фантоми“, като част от необмислените думи, свързани с политиката в България.

Тези мои приятели в помашките общности са хора, чието поведение ме кара да се чувствам задължен да ги настигам, когато става дума за социално общуване и отговорно поведение към заобикалящия ни социум.

Моите наблюдения сред помашките общности са такива, че поставят тези общности като едни от водещите, що се отнася до уважителност и трудолюбие, социални групи в България. Моите наблюдения никак не са малки, освен това са гарнирани и с трудови взаимоотношения, в които коректността е била изумителна.

Аз знаех, че доста преди тези избори, тези помашки общности ще направят този си политически избор и мога да гарантирам, че той е абсолютно осъзнат и мотивиран. Това е 100 %.

Също така знам, че изборът на тези хора е на база ангажимент и реализация на дейности, които са в пряка полза на тези общности. Това, което доста години не е било правено за тях.

За мен е най-нормалното нещо да приема помаците като мои сънародници и хора, които са абсолютно равнопоставени на мен и аз на тях. Най-ненормалното е да се налага да приемам хора с различна сексуална ориентация, както и всякакви извратени привнесени неща, а да не мога да приемам хората от помашките общности като мои най-естествени сънародници, като братя и сестри.

Помашките общности не са „фантоми“ и никога не са били. Нашият, българският (елитарен или патриотарски) радар не ги е засичал, защото ние сме твърде префинени или твърде горделиви, за да видим, че тези хора съществуват.

Моят най-голям герой е Васил Левски! Той е моята „маркировка“ за това как да бъда българин и какви ценности да изповядвам Той е мой идеал! И точно защото той е мой идеал, аз знам, че Апостола е бленувал държава с народ равноправен и равнопоставен, без оглед на религия и етнос! И знам, че никога няма да си позволя да нарека тези хора „фантоми’, защото те не са! Не го правете и вие!