Баба Елка от село Кутела

10.03.20241063 Views

Баба Елка е един от последните хора, които гледат крави в село Кутела. Колкото и парадоксално да звучи, в родопските села домашното кисело мляко, масло, сирене или кашкавал са вече почти деликатес.

– Бабо Елке, защо почти няма крави?
– Оти сине го куповат на 60 стотинки и то файда нема.
– Ами ти колко крави имаш?
– Имам крава и адна телица, ама то си ми е за мене. Я съм 51-ви набор и си гледам рахатя с тях. Хем си почивам, хем и млячице има.

Решавам да я попитам за мечките.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

– Бабо Елке, тука преди година мечката бастиса един човек.
– Мольчи сине, то тука мечките си ходят из баирян и ги е хич не страх.
– Ти виждала ли си?
– Ооо, виждала съм, че и за малко да са не върна в село. Преди някое година бех за гъби тука, под върха (връх „Курбанери“) и по едно време чувам нещо тежко ходи. Ага погледнах – мечищено преж мен. Уплаших са много, ама и то са уплаши. Всеки в неговата си посока. Ама уплаших са. Много са уплаших.

Какво нещо е живота. В тези села, хората са принудени да живеят в постоянно внимание, защото стръвницата е нещо много, много опасно. А техните дни преминават почти в горите.

– Хайде бабо Елке, със здраве. И дай Боже още дълги години да си гледаш кравите.
– Хайде и на вас със здраве. За къде сте торнали?
– За Славейно, но ще минем да хапнем в Кутела.
– Ворте син, то там има хубаво за едене. Хайде!

Нарамваме раниците и потегляме. Баба Елка си оправя кърпата, стиска си пакулчето с пладнината (торбичката с обяда) и пак отправя грижовен взор към пасящите и кравички. Последното препитание. Последната частица връзка с природата чрез храната.