Шериф от Бели пласт и неговия живот отдаден на стадата

06.04.20248574 Views

В едно от няколкото ми изкачвания на „Юмрук скала“ в северните брегове на язовир „Студен кладенец“ имах среща с този човек.

Понеже там има люти кучета и срещата ни беше по повод на това, Шериф да ги пази, докато аз и групата водена от мен да премине.

После се заговорихме. Направи ми впечатление с каква любов говореше за стотиците овце. Имах чувството, че всяка има име и той го знае.

Хора като Шериф ни „будят“ и ни карат да разбираме, че нищо не ни е даром. За да имаме нещо, преди това някой се е погрижил то да бъде създадено. Затова всяка професия и всеки труд трябва да бъде уважаван.

Винаги, когато имаме повод да си хапнем агнешко или телешко месо, ние сме в хубава, приятна атмосфера и чиста обстановка. Едва ли си задаваме въпроса, кой се грижи за нашата трапеза и за част от храната, която консумираме по празници.

Шериф е от село Бели пласт. Още от най-ранна възраст той помага на баща си, който пасе овцете в местното ТКЗС. Научава занаята, пасе, стриже, дои.

тази история е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Отива за малко на гурбет. Чановете постоянно звучат в ушите му, зоват го обратно. Не след дълго се връща. В момента той пасе 320 овце и обгрижва 200 агнета в село Гняздово, община Кърджали. Половин век, само в грижа за стадата. Без условности, без оплакване, без отчаяние. Само с любов.

Пиша това, за да си спомняме понякога, че за нашето благоденствие се грижат хора, за чието съществуване не подозираме. „Хората на делника“. Не тези, които виждаме да произнасят високопарни фрази по телевизиите, нито тези, които са силните на деня. Животът на хора като Шериф минава тихо. Минава смислено. Малко хора знаят за неговите мечти и надежди. Но всички ние ежедневно се ползваме от продуктите, които хора като него произвеждат и ни доставят.

Хората на делника…