Станимашко хардало
Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Една от традиционните станимашки гозби е „Хардало“. Това е невероятно вкусна зимна яхния от телешки джолан и нахут. Задължително се готви в глинен гювеч.
Връщаме се десетилетия назад. Зима е. Сняг е натрупал, навсякъде е тихо, комините пушат. Във фурните са наредени глинените гърнета, в които като в лаборатория, бавно се раждат чудеса. Кулинарни магии.
Нахут или „сланутък“, както го наричаха преди години домакините в Асеновград се накисва от предната вечер. На другия ден, вече набъбнал се стрива с ръце, за да се почистят и паднат люспите. Тогава нямаше консерви с готов нахут.
Телешкия джолан се слага в гърнето, добавят се нахута, лук на едро, скилидка чесън, червен пипер, сол и съставка, която в Асеновград се ползва – 1 супена лъжица оцет.
Всичко се залива с гореща вода и бавно огъня се засилва, за да може гърнето да поема температурата постепенно. След като заври, печката се намаля и на умерена температура се вари 2 до 3, може и 4 часа.
Вече всичко е омекнало и се е сварило. Джоланът се обезкостява и така нашето „Станимашко хардало“ е готово.
Връщаме се в настоящето. Вече има консерви, електрически фурни и начини да направим хардалото почти толкова вкусно колкото на печка с дърва.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка





