Думата „хижа“ като погрешна основа за оценка в българският туризъм

Скоро ми направи впечатление, че при представянето на една стара, но изцяло реновирана хижа, един от коментарите беше: „Е, то уж хижа, пък си е чист хотел“.

Искам да ви предложа едно мое разсъждение по темата кое какво точно значи, с уговорката, че според мен наложената в България дума „хижа“ е непълна и недобре описваща местата за настаняване. Какво точно описваме с нея?

Например скандинавските страни използват тази дума „hut“ в смисъл на малка колиба, кабина, бунгало, снабдена с всички удобства за престой, евакуация или място за почивка след пешеходен преход. Неслучайно в Норвегия съществува терминът „Cabin culture“. Норвежците строят хиляди вили, колиби тип „hytte“, които са снабдени с всички удобства, за да задоволят нуждата на хората за живот на открито, което е и част от културата им. Много от тези „hytte“ са споделени, т.е. както нашия заслон „Велийца“ например.

Отиваме в Алпите. Там са т. нар. „chalet“, които са с условия, които струват скъпо. Повече евра, отколкото букви има в този материал. Те предлагат на своите гости много повече от подслон. Те обаче също са в планината и също имат тази семантична основа в името, която ни води към нашите хижи. Т.е. „chalet“ е смислово повече хижа отколкото хотел.

В Северна Македония например съм срещал най-близкото до нас възприятие на хижите, в смисъла на места за настаняване за планинари. Места за почивка, храна, евакуация. Място, на което пребит от 12-15 часов преход да легнеш и да заспиш мигновено, потънал във възстановителен сън.

Македонците наричат своите хижи „Планинарски дом“. Повече от категорично, нали? Не място, където да празнувате своите рождени дни, да ядете печено или да вдигате гюрюлтия до сабахлен, та никой освен вас да не може да се наспи.

Идваме в България, където всички места за настаняване, независимо от надморската им височина, достъп и битови условия, биват наричани „хижи“. „Хижа“ е онова, което е във високия планински регистър, до което има само пътека, „хижа“ е и онова, до което има път за автомобили, а условията са страхотни. „Хижа“ е това, в което всичко е регламентирано и условията са невероятни, „хижа“ е и онова, в което колоните не спират, скарата не спира и пияните хижари идват да ви досаждат, занимавайки ви със своите бръщолевици. Както една хижа е една, другата друга, така един Иван е с хубав характер, друг Иван е с отвратителен. Всичко е относително.

Повечето места за настаняване, които са в планински или полупланински райони и не са част от курортен комплекс или летовище биват наричани „хижа“. Така ни е зададено още от времето на БТС, тогава, когато хижите са строени и хотели е имало само по морето и курортите. Балкантурист. Друго име освен „хижа“ ние нямаме. Не гледайте името, а това, което стои зад него.

Защо написах този текст ли? Просто защото не ми харесва, когато някой поставя на преден план парите, условията и детайлите пред планината. Т.е. щом нещо е „хижа“, ама не е точно, защото ти дава максимално добри условия, не е хижа. Съответно има нещо „ала-бала“ да знаете. Мнителен е той.

Никога няма да забравя думите на един грък от Самотраки, който ми каза: „Аз имам къща, в която посрещам много хора. Странни хора сте вие в България“. Идвате и започвате, „има ли климатик?“, „има ли телевизор?“. Всички други хора идват заради морето, асмата на двора ми, скърцащото дюшеме, печените кози ребърца и заливка от босилеков сос, узото, бузукито, заради природата. Всичко друго за тях е незначително. Вие искате климатик и телевизор…“

Първо е добре да се научим да плащаме
Второ е добре да започнем да обичаме природата и да сме по-често сред нея, за сметка на климатика, обхвата и телевизора
Трето е задължително да правим оценки след, а не преди